За разликите и приликите между организиран молитвен център и спонтанни молитвени събирания

Има ли разлика между тези две форми на застъпничество? И има ли прилики? От едната страна е спонтанното и некоординирано, от другата - организираното и координираното. По-добро ли е едното от другото? Това са някои от въпросите, които ще разгледаме по-долу.

Тези две форми на молитва не поставят под въпроса искреността на хората, които се молят по един или друг начин, тук просто обсъждаме двете форми и техните предимства и слабости.

Само понеже Бог ми е показал видение, в което хора се молят заедно на дадено място, това означава ли, че трябва задължително да има организирано и координирано застъпническо служение, ще каже някой?

Не, разбира се. Но аз вярвам, че това е, което Бог ми показа и с материали като този искам да помогна на всеки, който споделя това виждане, да добави към интуицията си и малко библейска подкрепа за едно такова дело.

1. Самоинициативата си остава така или иначе

Без значение дали има или няма някаква организирана и координирана застъпническа дейност (служение), вярващите имат свободата така или иначе винаги да се само-организират и да се молят заедно с други вярващи когато, както и където решат за най-добре. Т.е. организирането на застъпническа молитва не означава, че по някакъв начин се казва на хората "Само тази форма на молитва се зачита", или, че нещо е по-добре така, а не иначе. Организирането и координирането на застъпническа молитва е само още една възможност, а не задължение, да се молим за нациите заедно с други вярващи, на място и по време, което работи добре за групата, която се моли.

2. Организирането на съвместна дейност е само по себе си вид жертва

Както и "ходенето на църква" (проблематичен израз, но за това друг път) е нещо, което изисква организация и координация, дейността на един молитвен център има за цел да осигури време за даден молитвен екип да има достъп до сградата, за да може хората да се съберат и да се молят заедно. Има разбира се хора, които са включително против организирането на събирания на вярващите (църквата). Всеки има право на мнение. Но виждаме от Словото, че вярващите в ранната църква се събираха редовно и в храма и по домовете. А от историята знаем, че месианите (евреите приели Йешуа за Месия), са ходели и в синагога, и отделно са се събирали само помежду си. И така е било за векове преди император Константин насилствено да наложи разделение между юдеите следващи месиянството (християнството) и тези, които не са го приели.

Да се организират хора за молитва в даден час и на дадено място заедно, е само по себе си вид жертва. Без жертва няма огън. Колкото повече жертва, толкова повече огън. Вярно е било в древни времена, когато са жертвали животни, вярно е и днес, когато не трябва да жертваме животни, но жертваме от времето си и физическата си енергия. Правим това с убеждението, че така заедно изграждаме атмосфера на вяра, в която невъзможното може да стане възможно!

3. Организираната молитва на нашите предци

В старозаветната епоха часовете за молитва са били известни и като часове за жертвоприношение (Даниил 9:21).

„дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва.“
‭‭Данаил‬ ‭9‬:‭21‬

Записано е, че пророк Даниил се е молил три пъти на ден (Даниил 6:10). Даниил не се е молил три пъти на ден само защото се е чувствал странно "вдъхновен" да го прави. Той се е молил три пъти на ден, защото това е било част от богоугодното му юдейско наследство. То е било значим компонент от ежедневната му молитвена система. Въпреки че тази молитвена практика е установена в Стария завет, както е редно и да бъде (Евреи 10:1), тя се споменава и на други места в Новия завет.

Тези часове на жертвоприношение или часове на молитва (особено третият и деветият час) са имали пророчески характер. Исус, нашата върховна жертва, е разпънат на кръст в третия час на деня (Марк 15:25). Неговото свидетелство за "тъмнината в обедния ден" се случи в шестия час (Марк 15:33-34; Матей 27:45). И накрая, по време на вечерното принасяне на жертва, което е деветият час, Исус издъхна и умря за греховете на света (Лука 23:44-46). Тези часове на молитва са един вид мемориални "паметници" които ни напомнят за Онзи, Който направи възможно ние днес да можем да влезем в Светая Светих (духовно), идвайки смело пред Божия престол в молитва, изказвайки своите молби (Евреи 10:19). Какъв по-голям мотив би бил нужен на Църквата, да задели ден и час на молитва; и то на място, което Бог е дал за тази цел?

Няколко думи за приликите: разбира се, че има много такива понеже в края на краищата става дума за хора, може би трима-четирима души, които се събират да се молят. Няма нищо толкова мистично или забележително. И в двата случая става дума за вярващи, които са близки по един или друг начин, харесват да се молят и поемат риска да го правят заедно. И при едната, и при другата форма хората ще преживеят Божието присъствие, ще се почувстват по-добре и по-несами в този свят, знаейки, че са части едни на други и, че винаги могат да намерят подкрепа в общността.

В заключение, може да се каже, че има много повече доказателства в Писанията за това, че е Божията воля вярващите да се организират за време и място на молитва, отколкото да се разчита изцяло и само на само-организация и импулсивност.

Много още може да се каже по темата и ще го направя в следващи постове. Ако този пост ви харесва, ще съм благодарен, ако го споделите и с други вярващи, за тяхно назидание и благословение.

Барух ХаШем, благословен да е Господ!

Георги Бакалов
Основател
Молитвен център Кармил